Сривът на турската валута е политическо предизвикателство за Ердоган

В магазин за дрехи в Истанбул клиентите са малцина, но Есра Йълдъръм бърза заради ускореното поевтиняване на турската лира. Въпреки че пижамите, които продава, са шити в страната, те са произведени от вносни материали и нейният доставчик повишава цените, пише Wall Street Journal.

„Заета съм да променям цената на етикетите. Понякога още не съм свършила с единия куп и трябва да започна отначало“, казва 30-годишната Есра.

Един месец преди изборите в страната, на които президентът Реджеп Тайип Ердоган ще се бори за нов мандат, бързото поевтиняване на лирата накара някои избиратели да се съмняват в твърдението на дългогодишния турски лидер, че знае какъв е пътят към икономически просперитет.

Лирата, която загуби една пета от стойността си спрямо долара от началото на годината, беше връхлетяна от по-голяма буря, която помете някои нововъзникващи пазари заради рязкото повишаване на стойността на долара. Но според анализаторите Ердоган носи известна отговорност за поевтиняването на лирата и двуцифрената инфлация, защото публично се противопостави на повишаването на лихвените проценти, традиционен инструмент за подкрепа на изпаднала в затруднение валута.

Турските домакинства поемат най-голямата тежест от спада на лирата. Тяхната намаляваща способност за харчене на пари намира отражение най-вече в бензиностанциите, защото Турция внася повечето от изкопаемите си горива.
„Пълня само половината от резервоара си. И излизаме по-малко през уикендите“, казва 40-годишната Фунда Севинч, която е паркирала автомобила си на бензиностанция в Истанбул.

Много икономисти твърдят, че Турция трябва да покаже, че е ангажирана да подкрепи лирата, тъй като в противен случай рискува отлив на чуждестранни инвеститори. Но президентът, който оцеля при опит за военен преврат през 2016 г. и има силна база от поддръжници сред дребните бизнесмени и служителите със средни доходи, казва, че е против високи лихвени проценти, защото те забавят инвестициите. Вместо това Ердоган призова турските граждани, „които имат евро и долари под възглавниците си“, да подкрепят националната валута, като купуват лири.

Турската централна банка предприе извънредни мерки миналата седмица, като увеличи една от лихвите си с три процентни пункта, а представители на правителството проведоха срещи с чуждестранни инвеститори. Това донесе известно облекчение за лирата, която поскъпна с над 1% в сряда до ниво от 4,49 лири за един долар.

„Важният въпрос на този кръстопът е дали сривът на турската лира в последно време е намалил броя на привържениците на Ердоган, които ще участват в изборите“, казва Феникс Кален, стратег в Societe Generale в Лондон.

Някои обществени допитвания в последно време дадоха победа на Ердоган на първия тур на президентските избори на 24 юни, но политическите опоненти се усъмниха в достоверността им, тъй като властите, които въведоха извънредно положение в страната след проваления опит за преврат през 2016 г., смазват независимите медии, военните и съдебната система.

Турция изглежда крайно поляризирана, като 47,8% от участниците в анкета от 18 май на института MetroPoll заявяват, че не одобряват политиката на Ердоган спрямо 46,3%, които я одобряват. Така неодобрението превишава одобрението за първи път от юни 2016 г. Според други допитвания турците са станали по-песимистични относно перспективите за икономиката, а доверието на потребителите, което е голям двигател на турската икономика, достигна петмесечно дъно през май.

Някои собственици на компании обаче смятат, че Ердоган е най-сигурният залог за финансова стабилност.
„Да, инфлацията изяжда бюджета ми, но ако това правителство загуби, ще настъпи хаос. Ще гласувам за Ердоган, защото не искам бизнесът ми да рухне“, казва Хасан Бинкат, който управлява текстилна компания.

Икономиката по традиция е актив за Ердоган в предизборната му кампания.

Президентът и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) си приписват заслугите за влизането на Турция в лигата на Г-20 при идването му на власт преди 15 години, след като преди това страната беше под наблюдението на Международния валутен фонд (МВФ). Турската икономика постигна ръст от 7,4% миналата година.

Лирата и преди е преживявала сътресения, без това да окаже значително негативно въздействие върху представянето на Ердоган на изборите. Той не е губил вот, откакто се появи на националната сцена през 2003 г.

В последните месеци обаче се засилиха опасенията относно икономическите неравновесия в страната на фона на отслабването на лирата и ускоряването на годишната инфлация, която се приближи до равнище от 11% през април. Турция трябва да се справя и с нарастващ дефицит по текущата сметка, който е ключов индикатор за икономическата уязвимост на страната.

Опасенията се засилиха, когато Ердоган посети Лондон през май и заяви, че цели да играе по-голяма роля във валутната политика. Чуждестранният отлив от турски държавни облигации възлезе на 638 млн. долара в седмицата до 18 май - най-големият седмичен отлив от ноември 2016 г., сочат данни на централната банка.

В Турция обаче Ердоган може да разчита на твърди привърженици. „Повишаването на курса на долара не ме засяга. Ердоган се противопоставя на натиска отвсякъде. Аз винаги ще го подкрепям“, казва 37-годишният строителен предприемач Юнус Сойлемез.